Дистрибуции

Фактът, че по-голямата част от програмното осигуряване на Линукс е безплатно, дава възможност различни приложни програми да се разпространяват в комплект със самия Линукс. Тези комплекти се наричат дистрибуции. Разликите между най-разпространените дистрибуции не са толкова големи, че да може еднозначно да се отдаде предпочитание на една от тях. Аз лично предпочитам Дебиан, защото включва най-много програми, но това е само мое лично предпочитание. Изберете дистрибуцията, за която ще получите най-добра техническа поддръжка или се предпочита от специалистите във Вашата фирма.

Всяка дистрибуция на Линукс представлява колекция компилирани и класифицирани по тематика програми със системни средства за инсталиране на избрана от Вас част на тази колекция. Благодарение на съвременните дистрибуции обикновените инсталации на Линукс станаха достъпни и за неспециалисти.

Съществуват шест по-известни у нас дистрибуции на Линукс: Slackware, Red Hat, Mandrake, SuSE и Дебиан.

Slackware е една от първите дистрибуции, а качествата и я превърнаха навремето в дефакто стандарт. Макар и да се счита за остаряла, по-опитните системни администратори и днес разчитат на нея. Но ако пред Вас още стои въпросът за избор на дистрибуция, то Slackware сигурно няма да е добър избор за Вас.

Най-популярната днес дистрибуция по света е RedHat. Това, което я направи популярна, е системата RPM, която позволява всеки пакет от системата безопасно да бъде инсталиран и деинсталиран. Системата RPM обаче вече не е изключително преимущество на RedHat. Тя е възприета от всички остнали дистрибуции, с изключение на Дебиан, който предлага собствена по-добра система за работа с пакетите, и Slackware, който все още няма такава. Напоследък тази дистрибуция се ориентира предимно към сървърни конфигурации.

Mandrake е една дистрибуция базирана на Red Hat. Mandrake включва допълнителен совтуер, който не е включен в Red Hat. В значителна степен тези две дистрибуции са съвместими една с друга. Най-характерната особенност на Mandrake са грижите, положени тази дистрибуция да бъде достъпна и за хора, които за пръв път се срещат с Линукс. Инсталацията на Mandrake става на български език.

Много добре ориентирана към потребителя е и дистрибуцията SuSE. Инсталацията е интуитивна. Програмата за конфигуриране на системата има много възможности, които не са налице в конфигурационните програми на другите дистрибуции. Това е единствената дистрибуция на Линукс, която включва Star Office. Освен това и по брой на включените инсталационни пакети тази дистрибуция отстъпва само на Дебиан. От RedHat е заимствана системата RPM. Всичко това показва, че SuSE е един много добър избор.

Дебиан е най-голямата дистрибуция на Линукс. Използва собствена система за инсталиране на пакети. Тя е единствената популярна некомерсиална дистрибуция. В официалната дистрибуция на Дебиан не са включени комерсиални програми, тъй че да се копират и продават инсталационните компактдискове е позволено за всички. Затова Дебиан е най-ефтин. Комерсиални програми обаче не са включени в официалните CD-ROM, тъй че ще трябва да теглите инсталационните пакети за такива програми от Интернет или да потърсите отнякъде неофициални CD-ROM (дистрибуцията включва пакет, улесняващ създаването на неофициални CD-ROM). Дебиан е отличен избор за всички, които искат да станат професионалисти.

Oсвен Линукс има още доста безплатни операционни системи. Някои от тях, като FreeBSD например, са с доста добра репутация, а и могат да изпълняват програми предназначени за Линукс. Но популярността на Линукс, обширната информация по Интернет, разнообразното програмно осигуряване, помощта, която може да се получи при възникване на проблем, в повечето случаи са достатъчно силни доводи за да спрем вниманието си еднозначно именно върху Линукс.

Длъжен съм да отбележа, че съм работил само с Дебиан (основно) и Slackware, така че по-голямата част от горната информация съм получил не от собствени впечатления.