Безплатни програми и надеждност?

Може ли да се разчита на програми, разработвани не от някоя авторитетна фирма, а от никому неизвестни ентусиасти? Имат ли бъдеще такива програми? Може ли да се разчита на поддръжка при възникване на някакъв проблем? Възможно ли е безплатен софтуер да бъде качествен? Защо хората използват часове от свободното си време за да пишат програми, внимателно да ги подготвят за разпространение и след това ги подаряват на обществото?

Тези въпроси не са безсмислени или маловажни. И отговорът им преди време не беше ясен. Днешната ситуация обаче показа, че причина за притеснения няма.

Какви хора и защо пишат безплатен софтуер? Добър отговор дават от Дебиан: "Някои хора обичат да помагат на другите. Мнозина пишат програми за да научат повече за компютрите. Все повече и повече хора търсят начини да избегнат надутите цени на комерсиалния софтуер. Нарастваща тълпа от тях допринасят като благодарност за целия свободен софтуер, който са получили от другите. Мнозина по университетите пишат свободен софтуер за да подпомогнат разпространението на резултатите от научните си изследвания. Фирми подпомагат поддържането на свободния софтуер, така че те могат да имат мнение за това как той се развива -- няма по-бърз начин да получиш ново свойство на програма от това да го реализираш самостоятелно! И разбира се, много от нас просто намират това за твърде забавно."

Практиката показва, че програмите с открит код (open source) често са по-надеждни. Ако при обикновеното софтуерно производство основна грижа е това как работи програмата, то при програмите с открит код не по-малка грижа е пригледността на самия програмен код. Това води до програми, които са лесни за поддръжка от програмистите. Фирми, които напоследък решиха да открият програмния код на някоя своя програма, срещат трудности поради това, че той често е объркан и неразбираем.

Бъдещето на една полезна програма с открит код е по-сигурно от бъдещето на програма, зависеща от пазарната ориентираност на една фирма. Преди време следях по-отблизо разработката на FreeDos (www.freedos.org) -- безплатна операционна система, съвместима с ДОС. В даден момент програмистът, отговарящ за командния интерпретатор COMMAND.COM, обяви, че прекратява работата си върху него. Почти веднага обаче се намериха двама желаещи да го заменят, които започнаха да работят паралелно. Днес командния интерпретатор на FreeDos е по-добър от командните интерпретатори на MS-DOS, PC-DOS и DR-DOS и продължава да се усъвършенства.

Програмите с открит код се пишат от специалисти, които са в състояние да решат лесно всички възникващи проблеми. Такива програми се пишат не по поръчка и без желание, а често отведнъж и на един дъх. Съобщенията за програмни грешки или за подобрения, които авторите на тези програми получават, също са експертни. Авторът на Линукс (Линус Торвалдс) казва, че често в съобщенията за грешки, които му изпращали, се съдържало и готово решение на проблема, така че всъщност е имал на разположение повече експерти, отколкото може да си позволи и най-голямата софтуерна фирма.

Безплатно и също така експертно решение на възникнали проблеми може да получите в различните новинарски и дискусионни групи (newsgroups), както и в списъците за електронна поща (mailinglists). В случай, че нямате време или възможност за това, Вие може да използвате услугите на консултант или да закупите Линукс от фирма, която ще Ви предложи поддръжка на закупената от Вас система. Всъщност такива фирми продават не софтуера (който е безплатен), а само поддръжката, и затова цената обикновено е доста малка дори и за нашите стандарти.

Докато пробивите в сигурността на комерсиалните системи чакат за решение месеци, а понякога и години, а привидната им сигурност се дължи на информационно затъмнение, то при системите с открит програмен код нещата стоят съвсем другояче. Тук обикновено информацията за пробиви в сигурността е общодостъпна, но за сметка на това всички проблеми се решават изключително бързо, по-сериозните от тях се решават буквално за часове. Някои дистрибуции на Линукс (напр. Дебиан) дават възможност системата сама да се свързва по Интернет и да инсталира новопоявяващите се пакети, свързани със сигурността на системата.