Описание на концепцията за организацията на лингвистичните данни

    В настоящия си вариант речникък представя в пълна степен формообразуването на синтетични словоформи. Изборът на граматичните характеристики, които са включени, зависи от тяхното отношение към образуването на различните форми. Например при глаголите се включва противопоставянето свършен - несвършен вид, което показва дали се образуват сегашни деятелни причастия и деепричастия; класификацията преходен - непреходен глагол, от която се определя дали се образува страдателно причастие и т. н.

    Идеална цел е граматичният речник да включва всички граматични характеристики на думите, които биха осигурили образуването на граматично правилни фрази и изречения. Форматът на речника го прави отворен както за попълване с нови лексикални единици, така и с допълнителни граматични характеристики към думите.

единствено число, нечленувана форма
единствено число, членувана форма
единствено число, членувана форма - непълен член
единствено число, членувана форма - пълен член
звателна форма
множествено число, нечленувана форма
множествено число, членувана форма
бройна форма

    Очевидно е, че граматичните класове така, както са дефинирани, са много общи. От своя страна граматичният подклас включва съвкупността от думи, при които се реализират точно определени членове на парадигмата, зададена от граматичния клас. Например граматичният подклас съществително женски род включва следните форми от граматичния клас съществително:

единствено число, нечленувана форма
единствено число, членувана форма
звателна форма
множествено число, нечленувана форма
множествено число, членувана форма

    Под граматичен тип се разбира съвкупността от думи с еднаква парадигма, приемана по-широко не само като еднаквост на членовете на парадигмата, но и като еднаквост при звуковите и акцентните редувания. Тоест в рамките на един подклас може да има няколко граматични типа, в зависимост от различните граматични начини за образуването на словоформите.
    Например думите жена, мъж, дете, куче принадлежат към граматичния клас на съществителните и формите им са в рамките на парадигмата за класа. Те са групирани в три различни подкласа - съществително мъжки род, съществително женски род, съществително среден род. От своя страна думите дете и куче, макар че са от един подклас - съществително среден род - принадлежат към различни граматични типове, защото формите им за множествено число се образуват по различен начин.

единствено число, нечленувана форма                          мъж        жена       дете        куче
единствено число, членувана форма                                            жената   детето    кучето
единствено число, членувана форма - непълен члeн   мъжа
единствено число, членувана форма - пълен член       мъжът
звателна форма                                                                 мъжо        жено
множествено число, нечленувана форма                      мъже        жени    деца         кучета
множествено число, членувана форма                          мъжете   жените децата  кучетата
бройна форма                                                                     мъжа

Ще бъдат изброени накратко принципите, приети при класифицирането на граматичните класове и подкласове.

    Парадигмата на граматичния клас съществително име беше представена по-горе. Словоформите при съществителните имена могат да изразяват следните значения: единствено и множествено число, определеност и неопреленост, бройна форма на съществителните от мъжки род, звателна форма на съществителните от мъжки и женски род. Съществителните имена са класифицирани в речника в следните граматични подкласове:

съществително нарицателно, мъжки род
съществително собствено, мъжки род
съществително нарицателно, женски род
съществително собствено, женски род
съществително нарицателно, среден род
съществително собствено, среден род
съществително нарицателно, плуралия тантум
съществително собствено, плуралия тантум
съществително нарицателно, мъжки род, сингулария тантум
съществително нарицателно, женски род, сингулария тантум
съществително нарицателно, среден род, сингулария тантум

    Противопоставянето съществително собствено - съществително нарицателно е въведено, защото отразява разлика в състава на съответните пададигматични редове.
    Съществителните плуралия тантум имат форми само за множествено число. Независимо от това тези съществителни могат да означават и един предмет. Например: потури, гащи и др. Както е отбелязвано в литературата, съществителните плуралия тантум не принадлежат към нито един от трите рода и формите им традиционно се класифицират като множествено число.
    Съществителните сингулария тантум имат само единствено число и от тях не могат да се образуват форми за множествено число. Например: задух, въздух, август, мед, минало, нищо и др. При много съществителни от трите рода множественото число има потенциален характер и практически не се употребява, но при необходимост може да се образува и да се разбере правилно. Тези съществителни не са означени като сингулария тантум, при тях съответните форми са отбелязват с въпросителна, което означава, че в някаква степен те са неграматични и неприемливи. При различните думи тази степен е различна. Например: ? безири, ? брезенти, ? вазелини, ? алгебри, ? кашлици, ? чубрици, ? мнозинства, ? блокирания, ? проветрявания и др.
    При определянето на звателната форма на съществителните от женски род възникват някои проблеми. С окончание -е се образуват звателни форми от лични женски имена с наставка -ка (Иванка), а също така от съществителни собствени и от нарицателни имена с наставка -ица (гълъбица, вещица, палавница). В старобългарски съществителните имена на -ица оразуват звателна форма на -е. Съществителните имена на -ка се появяват през 18-19 век и затова при тях има колебания. В момента съществителните имена за лица от женски род, които завършват на -ка и -ица, могат да образуват звателна форма на -е и на -о, като в някои случаи и двете форми имат приблизително еднаква степен на употреба, а в други случаи един от двата варианта е по-разпространен или книжовен. Двете форми се допускат като дублетни варианти, без да се държи сметка за приоритетите при употребата. Утвърдените случаи като учителко и другарко, както и думите, в които редиците -ка и -ица не са словообразувателни наставки, например в някои чужди думи (гротеска, арка, атака) или в думи, където -к е част от основата на думата (бука, дъска, насока) са класифицирани с една звателна форма, съответно на -о или -е.
    При неодушевените съществителни, които могат да образуват неграматични, но приемливи звателни форми (?масо, ?книго), формите се образуват по приетия в лингвистиката начин - с въпросителна.
    Включена е и бройната форма за съществителните имена от мъжки род - лица, защото книжовната норма само препоръчва тази форма да не се употребява след числителни имена, а не я забранява.
Граматичните типове, които са използвани в речника, са 128 за граматичния подклас мъжки род, 37 - за граматичния подклас женски род и 29 за граматичния подклас среден род.

мъжки род, единствено число, нечленувана форма
мъжки род, единствено число, членувана форма - непълен член
мъжки род, единствено число, членувана форма - пълен член
женски род, единствено число, нечленувана форма
женски род, единствено число, членувана форма
среден род, единствено число, нечленувана форма
среден род, единствено число, членувана форма
множествено число, нечленувана форма
множествено число, членувана форма

    Словоформите при прилагателните имена могат да изразяват следните значения: единствено и множествено число, мъжки, женски и среден род, определеност и неопрделеност. В този клас не се наблюдават подкласове. Така наречената "категория степенуване" при прилагателниите не е включена, поради недостатъчно изяснения й статут. От една страна, форми като по-хубав и най-хубав могат да се разглеждат като самостоятелни думи със същото формообразуване като думата, от която са образувани - хубав. Връзката между хубав, по-хубав и най-хубав в такъв случай може да се разглежда като словообразувателна. От друга страна, ако се приеме, че степенуването е морфологична категория, няма ясни критерии за това, кои прилагателни се степенуват и кои - не; границата между количествените и качествените прилагателни е твърде размита.
    Граматичните типове, които са използвани в речника, са 22 общо за целия граматичен клас прилагателно име.

сегашно време, първо лице, единствено число
сегашно време, второ лице, единствено число
сегашно време, трето лице, единствено число
сегашно време, първо лице, множествено число
сегашно време, второ лице, множествено число
сегашно време, трето лице, множествено число
минало свършено време, първо лице, единствено число
минало свършено време, второ лице, единствено число
минало свършено време, трето лице, единствено число
минало свършено време, първо лице, множествено число
минало свършено време, второ лице, множествено число
минало свършено време, трето лице, множествено число
минало несвършено време, първо лице, единствено число
минало несвършено време, второ лице, единствено число
минало несвършено време, трето лице, единствено число
минало несвършено време, първо лице, множествено число
минало несвършено време, второ лице, множествено число
минало несвършено време, трето лице, множествено число
повелително наклонение, второ лице, единствено число
повелително наклонение, второ лице, множествено число
сегашно деятелно причастие, мъжки род, единствено число, нечленувана форма
сегашно деятелно причастие, мъжки род, единствено число, членувана форма - непълен член
сегашно деятелно причастие, мъжки род, единствено число, членувана форма - пълен член
сегашно деятелно причастие, женски род, единствено число, нечленувана форма
сегашно деятелно причастие, женски род, единствено число, членувана форма
сегашно деятелно причастие, среден род, единствено число, нечленувана форма
сегашно деятелно причастие, среден род, единствено число, членувана форма
сегашно деятелно причастие, множествено число, нечленувана форма
сегашно деятелно причастие, множествено число, членувана форма
деепричастие
минало свършено деятелно причастие, мъжки род, единствено число, нечленувана форма
минало свършено деятелно причастие, мъжки род, единствено число, членувана форма -
непълен член
минало свършено деятелно причастие, мъжки род, единствено число, членувана форма -
пълен член
минало свършено деятелно причастие, женски род, единствено число, нечленувана форма
минало свършено деятелно причастие, женски род, единствено число, членувана форма минало свършено деятелно причастие, среден род, единствено число, нечленувана форма
минало свършено деятелно причастие, среден род, единствено число, членувана форма
минало свършено деятелно причастие, множествено число, нечленувана форма
минало свършено деятелно причастие, множествено число, членувана форма
минало несвършено деятелно причастие, мъжки род, единствено число
минало несвършено деятелно причастие, женски род, единствено число
минало несвършено деятелно причастие, среден род, единствено число
минало несвършено деятелно причастие, множествено число
страдателно причастие, мъжки род, единствено число, нечленувана форма
страдателно причастие, мъжки род, единствено число, членувана форма - непълен член
страдателно причастие, мъжки род, единствено число, членувана форма - пълен член
страдателно причастие, женски род, единствено число, нечленувана форма
страдателно причастие, женски род, единствено число, членувана форма
страдателно причастие, среден род, единствено число, нечленувана форма
страдателно причастие, среден род, единствено число, членувана форма
страдателно причастие, множествено число, нечленувана форма
страдателно причастие, множествено число, членувана форма

    Словоформите при глагола могат да изразяват следните значения: първо, второ и трето лице, единствено и множествено число, сегашно, минало свършено и минало несвършено време, изявително и повелително наклонение. Следвайки традицията, причастията и деепричастието са включени като нелични форми на глагола. Иключение правят така наречените адективирани причастия, които са посочени и в отделни статии като прилагателни. При причастията различаваме: сегашно деятелно причастие, минало свършено деятелно причастие, минало несвършено деятелно причастие, страдателно причастие, единствено и множествено число, мъжки, женски и среден род, определеност и неопрделеност.
    Приемаме следните общи принципи при класификацията на глаголите:
    Глаголи, които се употребяват като преходни и непреходни (тупвам, загасвам), да се класифицират като преходни. Съответно глаголи, които са от свършен и несвършен вид (доплувам, цивилизовам), се класифицират от несвършен вид. Глаголи, които се употребяват като лични и безлични (вали, гърми), се класифицират като лични.
    Ако даден глагол се употребява с повече от едно значение и различните му значения могат да получат различна категориална информация, се приема категориалната информация, която допуска образуването на най-голяма парадигма.
    Рефлексива тантум са лични глаголи, които са лексикално непреходни и постоянно възвратни - смея се, страхувам се, гордея се, трудя се, доспивам си, и безлични непреходни възвратни глаголи - свечерява се, смрачава се и др. Условно към този клас са включени и постоянно реципрочните глаголи като състезавам се, боря се, пазаря се, препирам се, съвещавам се и др. Глаголи, които се употребяват като преходни и са отбелязани в правописните речници като факултативно присъединяващи 'се', се класифицират като преходни. В правописните речници с факултативно 'се' се отбелязват рефлексивните глаголи - мия (се), бръсна (се); реципрочните глаголи - женя (се), срещам (се); медиалните глаголи - изправям (се), радвам (се). Граматично рефлексивните глаголи са преходни глаголи. Реципрочните и медиалните глаголи присъединяват 'се' и са непреходни. Смятаме, че тези класове глаголи трябва да фигурират с отделни речникови статии, но доколкото това не е утвърдена практика, ще бъде част от бъдещата работа по речника. Отбелязването на факултативното 'се' не би дало информация за това, кои са граматично рефлексивните преходни глаголи и кои са непреходни глаголи с медиално или реципрочно значение. Глаголи, които се употребяват като непреходни и са отбелязани в речниците като факултативно присъединяващи 'се', се класифицират като непреходни - забързвам (се), затичвам (се), затъжавам (се). Глаголите със задължително 'се' имат различно значение и трябва да фигурират в отделна речникова статия като рефлексива тантум.
    Акузатива тантум са наречени преходни лични глаголи в трето лице единствено или множествено число, при които обектът задължително се изразява с кратката форма на личните местоимения - боли ме главата, болят ме краката, сърби ме ръката, сърбят ме ръцете и преходни безлични глаголи, при които обектът задължително се изразява с кратката форма на личните местоимения - няма ме.
    Датива тантум са непреходни лични глаголи в трето лице единствено или множествено число, при които обектът задължително се изразява с кратката форма на личните местоимения - хрумна ми, дотежа ми и безлични непреходни глаголи от същия вид - домъчня ми.
    Друга група са непреходните глаголи, които имат форми само за трето лице единствено или множествено число - вали дъжд, валят дъждове. Те могат да се означат условно като интранзитива тантум.
    Рефлексива датива тантум са наречени непреходни лични глаголи в трето лице единствено или множествено число, при които обектът задължително се изразява с кратката форма на личните местоимения - яде ми се, спи ми се, пее ми се и безлични непреходни глаголи - свиди му се.

    Граматични подкласове при личните глаголи с пълна парадигма на категорията лице:

Глагол личен свършен вид преходен - прочета, напиша, разгледам
Глагол личен свършен вид непреходен - заспя, отида, полудувам
Глагол личен несвършен вид преходен - чета, пиша, гледам
Глагол личен несвършен вид непреходен - спя, отивам, лудувам
Глагол личен свършен вид непреходен рефлексива тантум "се" - разсмея се, потрудя се,
възгордея се, самозабравя се
Глагол личен несвършен вид непреходен рефлексива тантум "се" - смея се, страхувам се,
гордея се, самозабравям се
Глагол личен свършен вид непреходен рефлексива тантум "си" - въобразя си, спомня си, отспя си, самовнуша си
Глагол личен несвършен вид непреходен рефлексива тантум "си" - въобразявам си, спомням си, отспивам си, самовнушавам си

    Граматични подкласове при личните глаголи в трето лице единствено и множествено число:

Глагол личен свършен вид преходен акузатива тантум - преболи ме, засърби ме
Глагол личен несвършен вид преходен акузатива тантум - боли ме, сърби ме
Глагол личен свършен вид непреходен интранзитива тантум - превали
Глагол личен несвършен вид непреходен интранзитива тантум - вали
Глагол личен несвършен вид непреходен рефлексива тантум - сбъдва се, оттича се
Глагол личен свършен вид непреходен рефлексива тантум - сбъдне се, оттече се
Глагол личен свършен вид непреходен датива тантум - хрумне ми, дотежи ми
Глагол личен несвършен вид непреходен датива тантум - хрумва ми, дотежава ми
Глагол личен свършен вид непреходен рефлексива датива тантум - дояде ми се, допие ми се,
допее ми се
Глагол личен несвършен вид непреходен рефлексива датива тантум - яде ми се, пие ми се, пее ми се

    Тези глаголи се класифицират като лични, защото в трето лице единствено или множествено число се съгласуват с експлицитно изразения подлог в изречението: яде ми се ябълка, ядат ми се ябълки, хрумна ми нещо, хрумнаха ми някои неща, мечтата се сбъдна, мечтите се сбъднаха. Друга важна закономерност освен особената парадигма, която отделя тези глаголи е, че т. нар. акузатива тантум са само преходни глаголи, а всички останали - само непреходни глаголи. Това се наблюдава и при безличните глаголи.

    Граматични подкласове при безличните глаголи:

Глагол безличен свършен вид преходен акузатива тантум - домързи ме, досмешее ме
Глагол безличен несвършен вид преходен акузатива тантум - мързи ме, досмешава ме
Глагол безличен свършен вид интранзитива тантум - прироси
Глагол безличен несвършен вид интранзитива тантум - роси
Глагол безличен свършен вид непреходен рефлексива тантум - здрачи се, заоблачи се
Глагол безличен несвършен вид непреходен рефлексива тантум - здрачава се, заоблачава се
Глагол безличен свършен вид непреходен датива тантум - втръсне ми, домъчнее ми, призлее ми
Глагол безличен несвършен вид непреходен датива тантум - втръсва ми, домъчнява ми, призлява ми
Глагол безличен свършен вид непреходен рефлексива датива тантум - пригади ми се, доспи ми се, придреме ми се
Глагол безличен несвършен вид непреходен рефлексива датива тантум - гади ми се, спи ми се, дреме ми се

    Граматичните типове, които са използвани в речника, са 192 общо за целия граматичен клас глагол.

    Граматичният клас числително име има следната парадигма от форми:

мъжки род, единствено число, нечленувана форма
мъжки род, единствено число, членувана форма - непълен член
мъжки род, единствено число, членувана форма - пълен член
мъжки род, единствено число, членувана форма
женски род, единствено число, нечленувана форма
женски род, единствено число, членувана форма
среден род, единствено число, нечленувана форма
среден род, единствено число, членувана форма
множествено число, нечленувана форма
множествено число, членувана форма
нечленувана форма
членувана форма
мъжколична нечленувана форма
мъжколична членувана форма
приблизителна нечленувана форма
приблизителна членувана форма

    В рамките на граматичния клас са отделени следните подкласове:

числително бройно едно
числително бройно две
числително бройно с мъжколични форми - три, трима
числително бройно с приблизителни форми - двайсет, двайсетина
числително редно

    Граматичните типове, които са използвани в речника, са 13 общо за целия граматичен клас.

    В този граматичен клас влизат като подкласове неизменяемите части на речта - наречие, предлог, съюз, частица и междуметие, както и неизменяемите прилагателни. Съюзите са диференцирани в зависимост от това дали са съчинителни и подчинителни, а наречията са класифицирани като местименни и неместоименни.

    Местоименията са класифицирани в няколко граматични класа:

Лично местоимение
Притежателно местоимение
Възвратно местоимение
Местоимение

    Първите два класа нямат подкласове. В граматичния клас лично местоимение граматичните значения са: първо, второ и трето лице, единствено и множествено число, мъжки, женски и среден род за трето лице единствено число, именителна, винителна и дателна форма, пълна и кратка форма. Условно личните местоимения се разглеждат като членове на една морфологична парадигма с основна форма аз. В граматичният клас притежателно местоимение граматичните значения са: единствено и множествено число, мъжки, женски и среден род; първо, второ и трето лице, единствено и множествено число, мъжки, женски и среден род за трето лице единствено число, именителна, винителна и дателна форма, определенос и неопределеност, пълна и кратка форма. Условно притежателните местоимения се разглеждат като членове на една морфологична парадигма с основна форма мой. Граматичният клас възвратно местоимение включва следните граматични значения единствено и множествено число, мъжки, женски и среден род, именителна, винителна и дателна форма, определеност и неопределеност, пълна и кратка форма и се разделя на два подкласа - възвратно притежателно местоимение и възвратно лично местоимение. Граматичният клас местоимение има следната парадигма:

именителна форма, мъжки род, единствено число
винителна форма, мъжки род, единствено число
дателна форма, мъжки род, единствено число
женски род, единствено число
среден род, единствено число
множествено число

    Граматичният клас местоимение включва следните подкласове:

Показателно местоимение за лица и предмети
Показателно местоимение за признаци
Показателно местоимение за число и количество
Относително местоимение за лица и предмети
Относително местоимение за признаци
Относително местоимение за число и количество
Относително местоимение за притежание
Неопределително местоимение за признаци
Неопределително местоимение за число и количество
Неопределително местоимение за притежание
Обобщително местоимение за лица и предмети
Обобщително местоимение за признаци
Обобщително местоимение за число и количество
Отрицацелно местоимение за лица и предмети
Отрицацелно местоимение за притежание
Отрицацелно местоимение за число и количество
Отрицацелно местоимение за признаци
Въпросително местоимение за лица и предмети
Въпросително местоимение за притежание
Въпросително местоимение за число и количество
Въпросително местоимение за признаци

    Граматичните типове, които са използвани в речника, са 21 общо за всички граматични класове на местоименията.

Андрейчин, Любомир, Константин Попов, Стоян Стоянов. 1977. Граматика на българския език. София.
Андрейчин, Любомир, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров. 1995. Български тълковен речник (четвърто издание, допълнено и преработено от Д. Попов). София.
Георгиев, Станьо. 1983. Морфология на съвременния български език (неизменяеми думи). София.
Георгиев, Станьо. 1996. Морфология на съвременния български език. София.
Граматика на съвременния български книжовен език. 1982. Т. I. Фонетика. София.
Граматика на съвременния български книжовен език. 1983. Т. II. Морфология. София. Кръстев, Боримир. 1990. Морфологията на българския език в 187 типови таблици. София.
Куцаров, Иван. 1984. Преизказването в българския език. София.
Куцаров, Иван. 1985. Очерк по функционално-семантична граматика на българския език. Пловдив.
Куцаров, Иван. 1993. Проблеми на българската морфология. Пловдив.
Обратен речник на съвременния български книжовен език. 1975. София.
Пашов, Петър, Руселина Ницолова. 1976. Помагало по българска морфология. Глагол. София.
Пашов, Петър. 1978. Помагало по българска морфология. Имена. София.
Пашов, Петър. 1989. Практическа българска граматика. София.
Пашов, Петър. 1993. Практическа българска граматика. София.
Пенчев, Йордан. 1993. Български синтаксис - управление и свързване. Пловдив.
Правописен речник на съвременния български книжовен език. 1983. София.
Станков, Валентин. 1969. Българските глаголно времена. София.
Станков, Валентин. 1980. Глаголният вид в съвременния български книжовен език. София.Стоянов, Стоян. 1980. Граматика на българския книжовен език (трето издание). София.