Страници за Линукс




Линукс в България

(Тази статия е писана на 27 март 2000г. Ако я четете много след тази дата, информацията в нея може да е остаряла.)

Съдържание

Мястото на Линукс

И у нас и по света за изграждане на сървъри в Интернет се използват операционни системи от юниксов тип. Тези операционни системи и досега нямат конкурент с техните качества. И ако фирмите и у нас и по света често прибягват и до други операционни системи при изграждане на сървър, то това е поради недостига на специалисти, които са запознати с особеностите на Юникс.

Другото основно приложение на тези операционни системи по света е изграждането на научни работни станции. У нас обаче това не е така. Университетските и институтските компютри масово използват други операционни системи, а студентите по информатика дори не са запознати с Юникс.

Поради тези причини Линукс, който е операционна система от юниксов тип, у нас все още се използва предимно за изграждане на сървъри. По много качества той превъзхожда комерсиалните разработки. Първоначално именно това бе причината за непрекъснато нарастващата популярност на Линукс. Днес вече има и още една причина -- по-лесно е да се намерят специалисти, които познават Линукс, отколкото друга юниксова операционна система.

От известно време у нас има силен натиск Линукс да се използва и като операционна система за обикновените офисни компютри. Основна роля за това изиграха подетите лицензионни кампании от различни софтуерни фирми. Освен това и на запад вече се появиха дистрибуции на Линукс, правени от реномирани фирми като Corel и предназначени именно за обикновените офисни компютри. Фирмите, които разпространяват Линукс в България, масово проучват възможностите за такова използване на Линукс и у нас. Посочва се, че основен проблем е  използването на кирилица. Обаче големи са и надеждите, че само малко трябва и Линукс ще стане използваем като офисна операционна система и у нас. 

А каква е действителността? Единственият добър безплатен офисен продукт, който въобще може да използва кирилски шрифтове, е Star Office. С помощта на някои хватки той може дори да чете кирилски текстове, писани с другите популярни текстообработващи програми. При употреба на буквата "я" обаче, той показва дефект, който го прави неизползваем за сериозно писане на кирилица. Затова днес в България никъде не се използва Линукс за офисни приложения. Очакваме с нетърпение към средата на 2000г. версия на Star Office, която ще може да работи с кирилица.

Активистите на Линукс

За по-нататъшния напредък на Линукс от изключително значение са така наречените потребителски групи. Те играят ролята на нещо като дипломатически представителства на Линукс -- информират обществеността, отговарят на въпроси, защитават Линукс, координират дейностите свързани с Линукс.

Една от най-активните потребителски групи в България е Линукс Общество. Доста неща може да научите от страниците й в Интернет. На нейната "дъска за обяви" всеки може да зададе въпрос и да очаква отговор без да е необходимо да се абонира за някой кореспондентски списък. Тази потребителски група е отворена за всеки. Нейните активисти Валери Дачев и Павел Чолаков работят усилено тя да стане национално сдружение на българските потребители на Линукс. Павел Чолаков е и координатор на българския превод на GNOME.

Друга потребителска група в България (исторически първа) е LUG-BG. Две неща може да Ви заинтересуват на страниците й в Интернет -- учебника по Линукс на български език  и изключително активния кореспондентски списък (mailinglist), който тази група има. Архивите на този списък може да разгледате оттук.

Интересни и полезни места в Интернет се поддържат от почти самостоятелно работещи доброволци. Заслужава си да погледнете "Линукс-центъра" на Йовко Ламбрев. В него ще намерите много информация, препратки, текстове на български език. Нещо като справочник за Линукс пък е "Линукс за Българи" на Славей Караджов. Информацията там се обновява ежедневно. Има възможност за търсене на информация по дадена тема.

Българизатори на Линукс

Да работим с кирилица е избор, който сме направили преди хилядолетие и с който се гордеем. И какво по-удобно място от свободната среда на Линукс има за да покажем, че сме достойни за избора на предшествениците си.

Да българизираме Линукс означава следното: 

  1. да кирилизираме текстовата му конзола; 
  2. да кирилизираме графичната прозоречна среда X и надстройките KDE и GNOME; 
  3. да кирилизираме системата за печат на принтер; 
  4. да кирилизираме програми като TeX, Netscape и Mutt, които знаят какво значи кирилица; 
  5. да накараме останалите програмите да четат и пишат кирилица; 
  6. да преведем менютата, системните съобщения и помощната информация на програмите на български; 
  7. да преведем останалата документация на Линукс на български език; 
  8. да обучим лингвистични програми като ispell и glimpse на свойствата на българската граматика; 
  9. да имаме електронни правописен, тълковен и синонимен  речник, както и двуезични речници за превод.
Един пакет за кирилизация на Линукс е разработения от мене bglinux. Други разработки за кирилизация имат Светослав Николов (тук) и Станимир Цоловски (тук). Свои разработки за кирилизация имат също и някои фирми, които продават Линукс.

Павел Чолаков е координатор на проекта за българизация на GNOME.

Цвятко Йовчев е координатор на проектите за българизация на KDE и за превод на документацията на Линукс на български език.

Българизацията на Мозила е в напреднала фаза. Координатор на проекта е Божан Бояджиев.

SAdict е електронен англо-български речник за Линукс.

Ще ми се да подканя всички привърженици на свободния софтуер да помагат при неговата разработка. Ако откриете някоя грешка в свободен софтуерен продукт, не се колебайте да съобщите на авторите му за това. Не се притеснявайте да искате, пишете на авторите какви желания имате за бъдещите версии. Ако сте имали трудности да разберете как се използва някой свободен софтуерен продукт -- пак пишете, това ще подобри документацияте на бъдещите версии. И накрая, ако имате желание да подхванете някоя собствена разработка, запишете се в кореспондентския списък developer@linux.home.bg, поддържан от "Линукс общество", и съобщете за намеренията си. Така ще се избегне евентуално дублиране на усилията, може да получите някои съвети, а и останалите "българизатори" ще имат по-добро усещане за това, какво се прави и как върви "българизирането" на Линукс.

Фирми и консултанти на Линукс

Всеки знае, че Линукс е безплатен. Инсталационни дискове на различни дистрибуции често съпровождат като приложение компютърните списания. Реалната цена на Линукс е стойността на услугите, които трябва да плащате на консултанти или на щатни специалисти от Вашата фирма. Тази цена е достъпна, защото се измерва според българските стандарти, а не според западните.

Може да очаквате, че ако закупите Линукс от някоя фирма, ще получавате впоследствие техническа поддръжка от нея. Всъщност недейте да се интересувате много от достойнствата на дистрибуцията, която Ви продават -- всички съвременни дистрибуции вършат работа. Много по-важно е именно на каква поддръжка ще може да разчитате впоследствие. Питайте именно това -- какви са възможностите на фирмата да оказва техническа поддръжка, както и има ли за продаваната дистрибуция независими консултанти извън фирмата-продавач.

Следва списък от фирми, чиято дейност има отношение към Линукс.

(Всяка фирма или частно лице, които ми предоставят информация, може да получат безплатна реклама тук, както и да я изменят. Ще публикувам информацията така, както ми се даде, без да я цензурирам или проверявам за вярност.)

Име: NetBG
Адрес: София, бул."А. Ляпчев" 4
Тел.: 974 42 60, 974 42 61
URL: http://suse.netbg.com/
Дистрибутор на SuSE Linux.

Последната версия на тази статия може да се намери на адрес http://lml.bas.bg/~anton/original/

Авторски права: (c) Антон Кирилов Зиновиев, 2000г. (anton@lml.bas.bg)
С настоящото авторът разрешава тази публикация или част от нея да бъде възпроизвеждана и разпространявана неограничено при условие, че тя се съпровожда от текста на тази лицензия. Разпространяването на изменен вариант на публикацията е позволено при условие, че: 1. Отстъпено е безплатно правото всяка трета страна да използва преработения вариант съгласно условията на тази лицензия. 2. В него ясно е посочено, че той е преработка. 3. Посочено е лицето, извършило измененията, както и датата на тези изменения. 4. Признава се кой е оригиналният автор и оригиналната публикация съгласно нормалната академична практика при цитиране. 5. Не се твърди или намеква, че оригиналният автор е автор или съавтор и на изменения вариант без негово разрешение. ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ СЕ ПРЕДЛАГА БЕЗ ГАРАНЦИИ ОТ КАКЪВ ДА Е РОД, ВКЛЮЧИТЕЛНО БЕЗ ГАРАНЦИИ, ЧЕ Е ПРИГОДНА ЗА НЯКАКВА ЦЕЛ ИЛИ НЯМА ДА ДОВЕДЕ ДО ЩЕТИ.