|
|
Напред
Назад
Съдържание
1. Предварителни раздели1.1 ПредговорВ тази статия ще бъдат описани различни методи, в помощта на които става възможно да се редактират, разглеждат и отпечатват документи, съдържащи кирилица, под Линукс. Тук обаче няма да намерите описание какво е X Window, как се пишат документи на LaTeX, как се настройва принтера. Ще се предполага, че всички компоненти на Вашия Линукс работят нормално и трябва да се дооправи единствено кирилицата. Мисля, че в този предговор е подходящо да отбележа, че за самия компютър кирилицата не е с нищо по-различна от латиницата; дори в известен смисъл кирилицата е просто един от многото варианти на латинската азбука. Както е известно, основните 26 букви от латинската азбука са достатъчни за съвсем малко езици. Почти всички езици по света, които използват латиницата, я допълват с допълнителни букви. Например германците добавят умлаути, французите -- различни букви с ударения, испанците освен от допълнителни букви се нуждаят от обърнати удивителна и въпросителна. Така че на практика винаги се налага основните 26 латински букви да се допълват с допълнителни знаци. За нас такива допълнителни знаци са буквите от кирилицата. От тук следва, че използването на кирилица не е с нищо по-сложно и трудно от използването на някой от многобройните (и не съвсем уредени) варианти на латинската азбука. А за това, че на практика не винаги се получава така, има две причини. Първата причина е това, че някои програми не са пригодени за използване с всички варианти на латинската азбука, а втората причина е това, че никой по света не знае, че в България искаме и използваме само и единствено кодирането CP1251, а не ISO-8859-5 или KOI8.
1.2 bglinux и bgtexПакети за "българизация" на Линукс са разработвани от различни автори, например от Светослав Николов, Станимир Цоловски и Йовко Ламбрев. В тази статия ще се предполага, че за българизация на Линукс използвате пакета bglinux. Начинът за инсталиране на bglinux е описан в самия пакет. След инсталирането му повечето неща би трябвало да заработят както трябва дори и без да четете тази статия. Моля, пишете ми ако възникнат проблеми. Адресът ми е anton@lml.bas.bg. Ако използвате Дебиан, то вместо bglinux може да инсталирате пакетите от адрес ftp://lml.bas.bg/home/anton/debian/potato. Може да добавите следния ред към файла /etc/apt/sources.list:
Българизацията на ТеХ не е включена в bglinux. Инсталирайте
допълнително пакета
bgtex.
1.3 За тази статияМожете да четете тази статия от адрес:
Благодарение на работата, свършена от Юлиан Стоев, тази статия е достъпна не само във вид на html-документ. Ако имате инсталиран ТеХ и искате да я разпечатате, се препоръчва да я вземете като dvi файл. Ако нямате инсталиран ТеХ, може да я вземете като ps или pdf файл. Като dvi файл:
Като ps файл:
Като pdf файл:
Ако желаете да четете тази статия от конзолата или в
терминален емулатор с помощта на
Изходният sgml-код е достъпен на адрес
1.4 БлагодарностПриятно мое задължение е да изкажа благодарност на всички, които са помогнали при написването на тази статия. Специално бих искал да отбележа приноса на Юлиан Стоев
Също така бих искал да отбележа и приноса на Евгений Балдин
1.5 Авторски праваТази статия се разпространява свободно съгласно условията на следната лицензия:
Напред Назад Съдържание |