Страници за Линукс




Напред Назад Съдържание

1. Предварителни раздели

1.1 Предговор

В тази статия ще бъдат описани различни методи, в помощта на които става възможно да се редактират, разглеждат и отпечатват документи, съдържащи кирилица, под Линукс. Тук обаче няма да намерите описание какво е X Window, как се пишат документи на LaTeX, как се настройва принтера. Ще се предполага, че всички компоненти на Вашия Линукс работят нормално и трябва да се дооправи единствено кирилицата.

Мисля, че в този предговор е подходящо да отбележа, че за самия компютър кирилицата не е с нищо по-различна от латиницата; дори в известен смисъл кирилицата е просто един от многото варианти на латинската азбука.

Както е известно, основните 26 букви от латинската азбука са достатъчни за съвсем малко езици. Почти всички езици по света, които използват латиницата, я допълват с допълнителни букви. Например германците добавят умлаути, французите -- различни букви с ударения, испанците освен от допълнителни букви се нуждаят от обърнати удивителна и въпросителна. Така че на практика винаги се налага основните 26 латински букви да се допълват с допълнителни знаци. За нас такива допълнителни знаци са буквите от кирилицата.

От тук следва, че използването на кирилица не е с нищо по-сложно и трудно от използването на някой от многобройните (и не съвсем уредени) варианти на латинската азбука. А за това, че на практика не винаги се получава така, има две причини. Първата причина е това, че някои програми не са пригодени за използване с всички варианти на латинската азбука, а втората причина е това, че никой по света не знае, че в България искаме и използваме само и единствено кодирането CP1251, а не ISO-8859-5 или KOI8.

1.2 bglinux и bgtex

Пакети за "българизация" на Линукс са разработвани от различни автори, например от Светослав Николов, Станимир Цоловски и Йовко Ламбрев. В тази статия ще се предполага, че за българизация на Линукс използвате пакета bglinux.

Начинът за инсталиране на bglinux е описан в самия пакет. След инсталирането му повечето неща би трябвало да заработят както трябва дори и без да четете тази статия. Моля, пишете ми ако възникнат проблеми. Адресът ми е anton@lml.bas.bg.

Ако използвате Дебиан, то вместо bglinux може да инсталирате пакетите от адрес ftp://lml.bas.bg/home/anton/debian/potato. Може да добавите следния ред към файла /etc/apt/sources.list:

deb ftp://lml.bas.bg/home/anton/debian potato/
Българизацията на ТеХ не е включена в bglinux. Инсталирайте допълнително пакета bgtex.

1.3 За тази статия

Можете да четете тази статия от адрес:

http://lml.bas.bg/~anton/linux/Bulgarization.html

Благодарение на работата, свършена от Юлиан Стоев, тази статия е достъпна не само във вид на html-документ. Ако имате инсталиран ТеХ и искате да я разпечатате, се препоръчва да я вземете като dvi файл. Ако нямате инсталиран ТеХ, може да я вземете като ps или pdf файл.

Като dvi файл:

ftp://lml.bas.bg/home/anton/doc/Bulgarization.dvi

Като ps файл:

ftp://lml.bas.bg/home/anton/doc/Bulgarization.ps

Като pdf файл:

ftp://lml.bas.bg/home/anton/doc/Bulgarization.pdf

Ако желаете да четете тази статия от конзолата или в терминален емулатор с помощта на less, е препоръчително да я вземете във вид на форматиран текстов документ:

ftp://lml.bas.bg/home/anton/doc/Bulgarization.txt

Изходният sgml-код е достъпен на адрес

ftp://lml.bas.bg/home/anton/doc/Bulgarization-sgml.tar.gz

1.4 Благодарност

Приятно мое задължение е да изкажа благодарност на всички, които са помогнали при написването на тази статия.

Специално бих искал да отбележа приноса на Юлиан Стоев <stoev@mail.bulgaria.com>. Още няколко месеца преди да станах готов с новата версия на пакета bglinux, той подготви статията "Българизация" за обработка с помощта на редактора LyX, като по такъв начин стана възможно тя да се разпространява не само в html-формат, но и като добре форматиран за разпечатване документ. "Попътно" той преработи някои раздели в статията и дописа други. От него ми бяха съобщени някои особености на програмата localedef, а също така получих и ценни съвети за българизацията на електронната поща.

Също така бих искал да отбележа и приноса на Евгений Балдин <E.M.Baldin@inp.nsk.su>, който събра много разпръснати в мрежата съвети относно кирилизацията в нов преработен вариант на документа Cyrillic-HOWTO.

1.5 Авторски права

Тази статия се разпространява свободно съгласно условията на следната лицензия:

Последната версия на статията "Българизация" може да се намери на адрес http://lml.bas.bg/~anton/original.

С настоящото авторът разрешава тази публикация или част от нея да бъде възпроизвеждана и разпространявана неограничено при условие, че тя се съпровожда от текста на тази лицензия. Разпространяването на изменен вариант на публикацията е позволено при условие, че:

1. Отстъпено е безплатно правото всяка трета страна да използва преработения вариант съгласно условията на тази лицензия.

2. В него ясно е посочено, че той е преработка.

3. Посочено е лицето, извършило измененията, както и датата на тези изменения.

4. Признава се кой е оригиналният автор и оригиналната публикация съгласно нормалната академична практика при цитиране.

5. Не се твърди или намеква, че оригиналният автор е автор или съавтор и на изменения вариант без негово разрешение.

ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ СЕ ПРЕДЛАГА БЕЗ ГАРАНЦИИ ОТ КАКЪВ ДА Е РОД, ВКЛЮЧИТЕЛНО БЕЗ ГАРАНЦИИ, ЧЕ Е ПРИГОДНА ЗА НЯКАКВА ЦЕЛ ИЛИ НЯМА ДА ДОВЕДЕ ДО ЩЕТИ.


Напред Назад Съдържание